Защо ли маска сложила си на душата,
защо в пашкул старателно я ти обви?
Защото се страхуваш да обичаш,
и плашиш се друг ще я рани?
Изгряха две слънца през зимата студена,
две нежни струни свиреха в ноща.
Не те плашеше студа тогава,
а музиката връщаше ти пролетта.
Научи се със мисълта за тях да ставаш,
изпълваха изцяло твоят ден, дори ноща,
но те пораснаха и тишина промъква се полека
и мислиш самотата пак ти е врага.
Но питаш кой ли враг ще бъде по коварен,
дали самотния пренесъл се в ноща,
или пък този който със присъствие,
ще носи още по- голяма самота?
Но ти недей да губиш вяра във живота,
той капризен е, ту нежен, ту суров,
но за всяка болка изживяна от сърцето,
той праща нежна искрена любов.
Недей назад да се обръщаш вече,
ти вярвай, че ще дойде този ден,
във който любовта ще гали ти сърцето
две искрени очи ще светят в твоя ден.
На Марго 2001г.
